Тамара Янкова

Тамара Янкова
	Тамара Янкова
българска пианистка
Родена	5 април 1907 г. Пловдив, Княжество България
Починала	15 октомври 1983 г. (76 г.) София, Народна република България
Учила в	Национална музикална академия

Тамара Георгиева Янкова е българска пианистка и клавирна педагожка, внучка на народната певица Елена Янкова.

Биография

Янкова е родена на 5 април 1907 г. в Пловдив, Княжество България.^[1] Завършва пиано в Държавната музикална академия в класа на проф. Андрей Стоянов. Специализира във Виена. След 1925 г. концентрира работа си в България и чужбина.

Професор в катедра „Пиано“ на Българската държавна консерватория от 1932 г., неин ръководител от 1959 до 1974 г.^[1] Наградена с Димитровска награда през 1952 г.^[2] Заслужила артистка от 1965 г.^[3]

„Клавирно изкуство“, (1959)
„Принципите на Станиславски, отразени в музикалното изпълнителско изкуство“ (1962)
„Психичното начало в изпълнителското изкуство“ (1967)
„Клавирно изкуство“ (1971)
„За по-голяма връзка между клавирната педагогика и психологията“ (1977)
„Клавирната педагогика и психологията“ (1977)
„32 сонати от Бетховен“, том I (1980)
„32 сонати от Бетховен“, том II (1982)
„Избрани етюди за пиано от Кьолер, Талберг и Новаковски“ (1979)

↑ ^а ^б Кратка българска енциклопедия. Том 5. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1969. с. 552.
↑ Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1981. с. 335.
↑ Българска енциклопедия А – Я. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1974. с. 966.

Тази статия за музикант все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.