Направо към съдържанието

Луиза Кристина Савойска-Каринян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиза Кристина Савойска-Каринян
Louise-Christine de Savoie-Carignan
маркграфиня на Баден-Баден
Родена
Починала
7 юли 1689 г. (61 г.)

Религиякатолицизъм
Управление
Период15 март 16534 ноември 1669
Герб
Семейство
РодСавойска династия по рождение
Церинги по брак
БащаТомас Франциск Савойски
МайкаМария дьо Бурбон-Соасон
Братя/сестриКристина Шарлота Савойска-Каринян
Емануил Филиберт Савойски-Каринян
Амадей Савойски-Каринян
Йосиф Емануил Савойски-Каринян
Евгений Маврикий Савойски-Соасон
СъпругФердинанд Максимилиан фон Баден-Баден
ДецаЛудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден
Луиза Кристина Савойска-Каринян в Общомедия

Луиза Кристина Савойска-Каринян (на френски: Louise Christine de Savoie-Carignan, на италиански: Luisa Cristina di Savoia-Carignano; * 1 август 1627, Париж, Кралство Франция; † 7 юли 1689, пак там) е принцеса от Савойската династия и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден. Луиза е леля на прочутия пълководец Евгений Савойски.[1]

Тя е дъщеря на княз Томас Франциск Савойски (* 1595, † 1656), принц на Кариняно, маркиз на Боск и на Шатлар, маркиз на Ракониджи и на Вилафранка, и на Мария дьо Бурбон-Соасон (* 1606, † 1692), графиня на Соасон. Негови дядо и баба по бащина линия са херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина-Микаела Испанска, а по майчина – Карл дьо Бурбон-Соасон, граф на Соасон, и Ан дьо Монтафие. Майка ѝ е роднина на френската кралска фамилия. Луиза Кристина има петима братя:

Hotel de Soissons в Париж

Луиза е родена в семейния дворец в Париж. Възпитанието и образованието ѝ е поверено на монахините. Характерът ѝ се формира в атмосферата на постоянни балове, организирани от майка ѝ. Соасонският дворец е превърнат от господарката си в център на галантния живот на столицата.

След като навършва пълнолетие, Луиза Кристина отказва няколко изгодни предложения за брак, защото не иска да напусне двора. Тя е назначена за придворна дама на кралицата майка Анна Австрийска. За службата си получава годишна издръжка от 180 хил. лири.

Фердинанд Максимилиян, съпруг

Чрез кардинал Мазарини, действащ от името на младия крал Луи XIV, на 15 март 1653 г. е подписан брачният договор на 25-годишната Луиза Кристина с кронпринц Фердинанд Максимилиан фон Баден-Баден, най-възрастният син на маркграф Вилхелм фон Баден-Баден. Подписването е в двореца Лувър в присъствието на краля и двора. По време на тържествената церемония Луиза Кристина е облечена в златиста брокатена рокля, ушита по последна мода, което прави голямо впечатление на присъстващите. Зестрата ѝ е 700 000 ливри и 15 000 екю. Бъдещият ѝ тъст ѝ дава имперската крепост Малберг и Графство Еберщайн, а освен това тя получава множество скъпи подаръци от младоженеца.

През февруари 1654 г. в параклиса на Соасонския дворец се състои брачната церемония. Младоженецът е представен от принц Евгений Маврикий Савойски-Каринян, брат на булката. През юни 1654 г. Фердинанд Максимилиан идва в Париж, за да вземе съпругата си. По настояване на баща си той трябва да се върне с нея в Баден-Баден. Съвместният живот на съпрузите обаче веднага разкрива разликата в техните характери и приоритети. Луиза Кристина харесва социалния живот, а Фердинанд Максимилиан е сериозен и практичен. Освен това свекървата не харесва зетя, който угажда на желанията на дъщеря ѝ.

Скоро Луиза Кристина ражда син, чийто кръстник е Луи XIV. Под различни предлози тя бави преместването си в Маркграфство Баден-Баден, което води до действителния разпад на семейството. За да принуди жена си да го последва, Фердинанд Максимилиан отвежда единственото им дете в родината си, където го поверява на грижите на Мария Магдалена фон Йотинген-Балдерн, втората съпруга на баща му. Поведението на Луиза Кристина е осъдено дори от папа Александър VII. Принцесата е притисната от роднините ѝ от Савойския дом и от Парижкия парламент. През 1668 г. ѝ е отказан достъп до кралския двор. Но нищо не може да я накара да напусне Париж.

Фердинанд Максимилиан не може да спре да обича жена си и многократно се опитва да възстанови отношенията с нея. През октомври 1669 г. той внезапно умира от рана, получена по време на лов. Той умира преди баща си, така че след смъртта на Вилхелм I единственият му син, Лудвиг Вилхелм, става новият маркграф на Баден-Баден. Луиза Кристина реагира безразлично на новината за смъртта на съпруга си.

През 1684 г. тя улеснява брака на по-малкия си брат, принц Емануил Филиберт, с Мария Катерина д'Есте. Тя прави това против желанието на Луи XIV да ожени принца за френска принцеса. За това кралят заточва Луиза Кристина в Рен. Едва през юли 1688 г. ѝ е позволено да се върне в Париж.

Умира в Париж на 7 юли 1689 г. на 61-годишна възраст. На погребението ѝ присъства само майка ѝ, която я надживява с три години. Погребана е в Картезианския манастир в Обвоа близо до град Гайон в Нормандия, в семейната гробница на принцовете на Кариняно във Франция. По време на Френската революция гробът ѝ е осквернен.

Лудвиг Вилхелм, син

Луиза Кристина и Фердинанд Максимилиан имат син:[2]

  • Gaudenzio Clarétta: Le relazioni politiche e dinastiche die principi di S avoja coi margrave die Baden dal secolo XV al XVIII, narrate su documenti inediti. Turin 1890.
  • Jean-Fred Tourtchine: Le Royaume d’Italie. Band 1 (= Les Manuscrits du Cèdre. Dictionnaire historique et généalogique). Cercle d'études des dynasties royales européennes, Paris 1995, ISSN – 3964 0993 – 3964, S. 154 – 155.
  1. Savoy 5: Luisa Cristina, genealogy.euweb.cz
  2. Дом Баден 3, genealogy.euweb.cz
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Луиза Кристина Савойская-Кариньянская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​