Бяла нощ
Бяла нощ[1] е природно явление, което се наблюдава на географски ширини, от приблизително от полярните кръгове до полюсите, където за определен период през лятото Слънцето видимо не залязва или остава за кратко под хоризонта и през цялата нощ се наблюдава полуздрач. В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период то не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца. Със същата продължителност е и обратното явление - тъмните дни през зимата. Гледано от полярния регион Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Географската ширина +66° 34’ очертава Полярния кръг, която е най-южната точка от северното полукълбо, където може да се наблюдава среднощното слънце по време на лятното слънцестоене. Атмосферните отражения позволяват в някои дни този феномен да бъде наблюдаван и извън полярния кръг, до 60 – 80 km на юг от неговите граници.
Този феномен се наблюдава само в полярните области на Земята, и при него Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Ефектът настъпва около 21/22 юни, когато е лятното слънцестоене за географски ширини от северния полярния кръг (в северното полукълбо). Същият ефект се наблюдава и по време на зимното слънцестоене, на 21/22 декември, на географските ширини от Антарктическия кръг (в южното полукълбо). На полюсите и денят, и нощта са теоретично с продължителност 6 месеца, въпреки че действителните периоди на светлина и тъмнина се променят от периодите на полумрак.
Феноменът "бели нощи" се дължи на наклона на земната ос. Земята обикаля около Слънцето по равнина, наречена еклиптика. Земният екватор е наклонен спрямо еклиптиката на 23° 27’, в резултат на което Северният и Южният полюс са обърнати към Слънцето за 6 месеца. Близо до лятното слънцестоене, на 21 юни, северното полукълбо достига своя максимален наклон към Слънцето и Слънцето осветява цялата полярна област до географска ширина +66° 34’.
Белите и полярните нощи са природни феномени, които могат да се наблюдават по едно и също време на различните полукълба на Земята – когато в дадено полукълбо се наблюдават белите нощи, полярната област в другото полукълбо е потънала в мрак от дългата почти половин година полярна нощ.