Направо към съдържанието

Ахмед Зеуаил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмед Зеуаил
أحمد حسن زويل
американски химик от египетски произход
Египетска пощенска марка от 1998 година с лика на Ахмед Зеуаил
Египетска пощенска марка от 1998 година с лика на Ахмед Зеуаил

Роден
Починал
2 август 2016 г. (70 г.)
ПогребанМадинат ас-Садис мин Уктубар, Египет

Религияислям
Националност Египет
 САЩ
Учил вПенсилвански университет
Научна дейност
ОбластХимия
Работил вКалифорнийския технологичен институт
Награди Нобелова награда за химия (1999)
Семейство
Деца4

Уебсайтwww.caltech.edu/about/news/ahmed-zewail-1946-2016-51594
Ахмед Зеуаил в Общомедия

Ахмед Хасан Зеуаил (на арабски: أحمد حسن زويل; на английски: Ahmed Hassan Zewail) е американски химик от египетски произход.

Печели Нобеловата награда за химия през 1999 година за приносите си в областта на фемтохимията. Работи в Калифорнийския технологичен институт от 1976 година, където преподава химия и физика, а от 1990 година завежда катедрата по химична физика, носеща името на друг Нобелов лауреатЛайнъс Полинг.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1946 г. в Даманхур, Египет, но израства в малкото градче Десук в Северен Египет, на 80 км от Александрия. Получава бакалавърска и магистърска степен в Александрийския университет, преди да емигрира в САЩ, където прави докторантура в Пенсилванския университет под научното ръководство на д-р Робин Хохщрасер (Robin Hochstrasser). Прави постдокторска специализация в Калифорнийския университет в Бъркли с ръководител д-р Чарлз Харис.

Академична кариера и научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Академичната кариера на Зеуаил започва през 1976 година, когато печели конкурс за постоянно място в Калифорнийския технологичен институт. През 1982 година става натурализиран гражданин на САЩ.

Научните му изследвания са основополагащи в областта на фемтохимията, т.е. изследването на химични реакции, протичащи за изключително кратки времеви интервали от порядъка на 1/1015 от секундата. При фемтохимията с използването на ултраскоростна лазерна техника (излъчваща ултракъси лазерни импулси), е възможно проследяването на химични реакции в много кратки отрязъци от време, достатъчно кратки, за да се наблюдават и анализират преходните състояния в някои избрани химични реакции.[1]

През 1999 година, Зеуаил става третият етнически египтянин, получил Нобелова награда, след Ануар Садат (Нобелова награда за мир през 1978) и Нагиб Махфуз (Нобелова награда за литература през 1988).

През май 2003 година Зеуаил е избран за доктор хонорис кауза на Лундския университет в Швеция и за член на Кралската шведска академия на науките. Избран за доктор хонорис кауза и на Университета в Кеймбридж през 2006 г., на Университета Комплутенсе в Мадрид (май 2008), на Университета в Йордания (февруари 2009) и на Югозападния университет в Джорджтаун, Тексас (май 2010).

През 2005 година Зеуаил пише книгата „Age of Science“ (неофициален превод: „Ера на науката“), в която излага вижданията си за връзката между исляма и науката и която има и биографичен и автобиографичен характер.

Политическа дейност и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед Зеуаил е номиниран за участие в Съвета по наука и технологии към президента на САЩ Барак Обама – консултантска група от водещи учени и инженери, съветваща президента и вицепрезидента на САЩ по въпросите на науката, технологиите и иновациите.[2] На речта си на 4 юни 2009 г. Обама обявява в Университета в Кайро нова програма, с която науката и дипломацията застават в основата на новите взаимоотношения между САЩ и мюсюлманския свят. През януари 2010 година Ахмед Зеуаил, Елиас Зерхуни и Брус Албъртс стават първите посланици на американската наука, които посещават множество ислямски държави от Северна Африка до Югоизточна Азия.[3]

По време на египетските протести в началото на 2011 година, Зеуаил обявява, че се завръща в родината си, където да се включи в комитет за конституционни реформи заедно с Айман Нур – конкурент на Хосни Мубарак от президентските избори през 2005 година и водещ египетски юрист.[4] По-късно Зеуаил е спряган като уважавана личност, подходяща за посредник между военния режим, поел управлението на Египет след оставката на Мубарак, и революционно настроените групи младежи като Движението „6 април“, Мюсюлманско братство и младите последователи на Мохамед ел Барадей.[5]

Умира на 2 август 2016 година в Пасадина, Калифорния, САЩ, на 70-годишна възраст

През 1989 г. се жени за Дийма Зеуаил, от която има четири деца.

  • Награда за химия „Улф“ през 1993 година от Фондация „Улф“.
  • Медал „Толман“ от 1997 година.
  • Награда на името на Робърт Уелч (1997).
  • Медал „Прийстли“, връчен му от Американското химическо общество през 2011 година.[6]
  • През 1999 година получава най-високото държавно отличие на Египет, Нилския орден.
  • Неговия лик носят отпечатани пощенски марки в Египет.
  1. Press Release: The 1999 Nobel Prize in Chemistry // Nobelprize.org. Посетен на 2 март 2011.
  2. President Obama Announces Members of Science and Technology Advisory Council // The White House. Архивиран от оригинала на 2011-02-12. Посетен на 2 март 2011.
  3. First U.S. Science Envoys Begin Work in Muslim-Majority Countries, 16 февруари 2010
  4. Egypt: Zewail returns, credible post-Mubarak figure Архив на оригинала от 2011-10-04 в Wayback Machine., 1 февруари 2011
  5. Fahim, Kareem. Military Offers Assurances to Egypt and Neighbors // The New York Times, 12 февруари 2011. Посетен на 2 март 2011.
  6. Zewail Is Named 2011 Priestley Medalist, Chemical&Engineering News, 16 юни 2010
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ahmed Zewail в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​