Любка Рондова: Разлика между версии

Любка Рондова
	Любка Рондова
	23 юни 2007 г.
Информация
Родена	Любка Василева Рондова 24 август 1936 г. с. Шестеово, Егейска Македония
От	България
Стил	народна музика
Професии	певица
Инструменти	вокал
Глас	мецосопран
Музикален издател	Балкантон и др.
Свързани изпълнители	Илия Луков
Уебсайт	lubka-rondova.folklorbg.com
	Любка Рондова в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:50, 24 февруари 2016

Любка Василева Рондова-Караянева е българска народна певица от Македонската фолклорна област.

Биография

Любка Рондова е родена в костурското село Шестево (на гръцки: Сидирохори), Егегейска Македония, Гърция на 24 август 1936 година. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко езика. През 1960 година семейството ѝ се връща и установява в България, а тя работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ („Оборище“).

Сериозният ѝ път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.

През 1980 г. прави първите си записи в Българското радио, а след това и в „Балкантон“, Българската телевизия, Радио „Благоевград“. Те са тиражирани на множество грамофонни плочи, аудио и видео албуми.

Родната къща на Любка Рондова в Шестеово

Рондова успява да направи достояние на нашия народ богатството на песенното творчество на българите от Македония. Дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други възрожденци. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни, Рондова създава и свои авторски песни по свои стихове или на други поети. Огромният ѝ опит и доброто познаване на народното творчество ѝ дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са забравени.

През 2000 година е издаден първият ѝ албум на компактдиск, нсречен „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от цялото ѝ богато музикално почти 40-годишно наследство.

През 2003 година излиза вторият ѝ компактдиск, наречен „Песните са моите деца“, в който са включени 15 нови изпълнения. От тях девет стари автентични песни са от родното ѝ Костурско, а шест са авторски.

През 2008 година излиза и нейният трети компактдиск, наречен „Дъщеря на Егея", в който са включени нови 19 песни. Музиката на девет от тях е авторска, на Любка Рондова. Аранжиментите са направени от композиторите Димитър Динев и Никола Ваклинов. Осем от песните са от музикалния филм „Всяка песен е сълза“, продуциран от БНТ.

През 2009 година е включена в творчески проект на Българското национално радио и заедно с едни от най-известните български народни певци, Оркестърът за народна музика на БНР и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Мадарската пещера. Записите са издадени на аудио и видеодиск с български и английски титри. Дисковете със заглавие „Магията на Мадара“ със записи на живо са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българската диаспора в Украйна, Молдова, Румъния и Република Македония.

През 2011 година записва с Илия Луков дуетния им албум „Хоро се вие“. ^[2]^[3]

През 2012 година Любка Рондова, заедно с Оркестърът и вокална група от ансамбъл „Гоце Делчев“, записват албума "Песни от Балканската война". В него са включени седем малко известни и незаписвани песни, свързани с това важно в историта на България събитие. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100-годишнината от Балканските войни.

Канена като жури в наши и международни музикални фестивали.

Любка Рондова продължава да издирва и записва автентични български народни песни.^[4]

За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 година Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“.^[5] Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“. През месец февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди 2015 година, посветени на Гюрга Пинджурова в приз "Цялостен принос към българския фолклор" със Статуетка и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова.^[6]

Бележки

Портал „Македония“

[1] Биография на Любка Рондова в сайта й

[2] Хоро се вие, Сигнал.бг

[3] Илия Луков и Любка Рондова с първи дуетен албум - „Хоро Се Вие”, Radio Ultra

[4] Официален сайт на Любка Рондова http://lubka-rondova.folklorbg.com/

[5] Министерският съвет предложи Любка Рондова да бъде наградена с орден „Стара планина“ за изключителен принос към българската култура

[6] Церемония по награждаване за "Цялостен принос към българския фолклор", февруари 2015 г,

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Биография ==
-Любка Рондова е родена в [[костурско]]то село [[Шестево]] (на гръцки: Сидирохори), [[Гърция]] на 24 август 1936 година. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на [[Гражданска война в Гърция|гръцката гражданска война]] попада в групата на така наречените [[деца бежанци]], с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в [[Полша]] и [[Чехия]]. Завършва [[славянска филология]] в [[Карлов университет|Карловия университет]] в [[Прага]]. Говори няколко езика. През 1960 година семейството и&#768; се връща и установява в [[България]], а тя работи като екскурзовод, [[преводач]], [[редактор]], началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ („Оборище“).
+Любка Рондова е родена в [[костурско]]то село [[Шестево]] (на гръцки: Сидирохори), Егегейска Македония, [[Гърция]] на 24 август 1936 година. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на [[Гражданска война в Гърция|гръцката гражданска война]] попада в групата на така наречените [[деца бежанци]], с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в [[Полша]] и [[Чехия]]. Завършва [[славянска филология]] в [[Карлов университет|Карловия университет]] в [[Прага]]. Говори няколко езика. През 1960 година семейството и&#768; се връща и установява в [[България]], а тя работи като екскурзовод, [[преводач]], [[редактор]], началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ („Оборище“).
 Сериозният и&#768; път на народна певица започва след като се премества в [[София]], когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „[[Гоце Делчев (ансамбъл)|Гоце Делчев]]“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка и&#768; и баба и&#768;, усъвършенства и своите изпълнителски умения.
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 През 2009 година е включена в творчески проект на Българското национално радио и заедно с едни от най-известните български народни певци, [[Оркестър за народна музика на БНР|Оркестърът за народна музика на БНР]] и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Мадарската пещера. Записите са издадени на аудио и видеодиск с български и английски титри. Дисковете със заглавие '''„Магията на Мадара“''' със записи на живо са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българската диаспора в Украйна, Молдова, Румъния и Република Македония.
-През 2011 г. записва с Илия Луков дуетния им албум „Хоро се вие“. <ref>[http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1782 Хоро се вие], Сигнал.бг</ref><ref>[http://radioultra.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=590&Itemid=80 Илия Луков и Любка Рондова с първи дуетен албум - „Хоро Се Вие”], Radio Ultra</ref>
+През 2011 година записва с Илия Луков дуетния им албум „Хоро се вие“. <ref>[http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1782 Хоро се вие], Сигнал.бг</ref><ref>[http://radioultra.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=590&Itemid=80 Илия Луков и Любка Рондова с първи дуетен албум - „Хоро Се Вие”], Radio Ultra</ref>
 През 2012 година Любка Рондова, заедно с Оркестърът и вокална група от ансамбъл „Гоце Делчев“, записват албума '''"Песни от Балканската война"'''. В него са включени седем малко известни и незаписвани песни, свързани с това важно в историта на България събитие. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100-годишнината от Балканските войни.