Петър Начев
Тази статия е за участника в Четническата акция. За дееца на ВМОРО вижте Петруш Начев.
| Петър Начев | |
| български военен и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Петър Начев в Общомедия | |
Петър (Поп)начев Икономов е български офицер революционер, войвода на Македонския комитет.
Биография
Петър Начев е роден на 20 август 1869 година в Сливен, тогава в Османската империя.[1] Завършва Военното училище в София през 1889 година и с чин подпоручик служи във Втори артилерийски полк във Враца. През февруари 1895 година като поручик постъпва във Висшия офицерски курс при Военното училище в София. Включва се в създадената Македонска организация, начело с Трайко Китанчев и през юни 1895 година Начев напуска армията и участва в подготовката на Четническата акция. Командва „Струмишката дружина“ в състав от 160 души, чиято цел е да нападне Струмица и да унищожи артилерийското отделение там. Негови четници са Михаил Апостолов, Михаил Радев и Васил Мутафов.
На 29 юни четата преминава границата при Ново село, като походът е много изморителен и четниците са капнали от умора. Поручик Петър Начев получава сърдечна криза при връх Голак и през нощта нарежда на четата да продължи, а той изостава за да почине. Установявайки, че състоянието му не се подобрява и за да не бъде в тежест на дружината си поручик Начев се самоубива едва на 26 години.[2] След смъртта му четата е поета от Васил Мутафов.[3][4] Лобното място на поручик Начев е в гората при притока на река Брегалница, близо до село Калиманци, на 300 крачки от шосето Царево село – Щип.[5]
Бележки
- ↑ Елдъров, Светлозар. Четническата акция в Македония през 1895 г. // Известия (XVII). София, Национален военноисторически музей, 2020. ISSN 2683-1287. с. 106.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 323.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 40.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
