Направо към съдържанието

Живак: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
 
(Не са показани 44 междинни версии от 16 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Химичен елемент
{{Химичен елемент
| име = Живак
| вид =течен, сребрист метал
| номер = 80
| картинка =Mercury1.jpg
| вляво = [[Злато]]
| вдясно = [[Талий]]
| име =Живак
| отгоре = [[Кадмий|Cd]]
| вляво =[[Злато]]
| отдолу = [[Коперниций|Cn]]
| вдясно =[[Талий]]
| серия = преходен метал
| отгоре =[[Кадмий|Cd]]
| група = 12
| отдолу =[[Коперниций|Cn]]
| период = 6
| група =12
| блок = d
| период =6
| вид = сребрист
| блок =d
| картинка = Pouring liquid mercury bionerd.jpg
| серия =преходен метал
| серия_коментар =
| конфигурация =&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар =
| електрони_на_ниво =2, 8, 18, 32, 18, 2
| електрони_на_ниво_коментар =
| CAS_номер =
| CAS_номер_коментар =
| атомна_маса =200,592
| атомна_маса_коментар =
| атомен_радиус =150
| атомен_радиус2 =171
| атомен_радиус_коментар =
| ковалентен_радиус =132±5
| ковалентен_радиус_коментар =
| ван_дер_Ваалс =155
| ван_дер_Ваалс_коментар =
| окс_състояния ='''2''', 1, −2
| окс_състояния_коментар =
| оксид =HgO (слабо основен)
| оксид_коментар =
| електроотрицателност =2,00
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал =1007,1
| йон_потенциал2 =1810
| йон_потенциал3 =3300
| йон_потенциал4 =
| йон_потенциал_коментар =
| агрегатно =течност
| агрегатно_коментар =
| алотропи =
| алотропи_коментар =
| крист_структура =ромбоедрична
| крист_структура_коментар =
| крист_структура2 =
| крист_структура_коментар2 =
| плътност =13534
| плътност_коментар =
| топене_K =234,3210
| топене_коментар =
| кипене_K =629,88
| кипене_коментар =
| моларен_обем =1,48×10<sup>-5</sup>
| моларен_обем_коментар =
| тройна_точка_темп =234,3156
| тройна_точка_налягане ={{nowrap|1,65×10<sup>-4</sup>}}
| тройна_точка_коментар =
| крит_точка_темп =1750
| крит_точка_налягане =1,72×10<sup>8</sup>
| крит_точка_коментар =
| топл_топене =2,29
| топл_топене_коментар =
| топл_изпарение =59,11
| топл_изпарение_коментар =
| налягане_пара_T1 =315
| налягане_пара_T10 =350
| налягане_пара_T100 =393
| налягане_пара_T1k =449
| налягане_пара_T10k =523
| налягане_пара_T100k =629
| скорост_звук =1451,4
| скорост_звук_коментар =при 20 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет =139,5
| топл_капацитет_коментар =
| електропроводимост =1×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар =при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление =0,961
| елсъпротивление_коментар =при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост =8,3
| топлопроводимост_коментар =
| магнетизъм =[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар =<ref>{{cite book |url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds| last = Lide | first = D. R. | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 86th | location = Boca Raton (FL) | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 0-8493-0486-5 | lang = en }}</ref>
| модул_еластичност =
| модул_еластичност_коментар =
| модул_срязване =
| модул_срязване_коментар =
| модул_натиск =25
| модул_натиск_коментар =
| коефициент_Поасон =
| коефициент_Поасон_коментар =
| твърдост_Моос =
| твърдост_Моос_коментар =
| твърдост_Викерс =
| твърдост_Викерс_коментар =
| твърдост_Бринел =
| твърдост_Бринел_коментар =
| наименование =
| открит_от =[[Древен Китай]] и [[Индска цивилизация|Древна Индия]]<br>
| открит_през =≈2000 г. пр.н.е.
| изолиран_от =
| изолиран_през =
| изотопи =
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Hg|масово_число=194|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=444 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Au|продукт_масово_число=194}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Hg|масово_число=195|честота=синт.|период_полуразпад=10,53 часа|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>+</sup>]]|продукт_символ=Au|продукт_масово_число=195}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=196|честота=0,15 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Hg|масово_число=197|честота=синт.|период_полуразпад=2,67 дни|тип_разпад=ε|продукт_символ=Au|продукт_масово_число=197}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=198|честота=10,04 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=199|честота=16,94 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=200|честота=23,14 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=201|честота=13,17 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=202|честота=29,74 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Hg|масово_число=203|честота=синт.|период_полуразпад=46,612 дни|тип_разпад=β<sup>-</sup>|продукт_символ=Tl|продукт_масово_число=203}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Hg|масово_число=204|честота=6,82 %|firstlinks=no}}
| изотопи_коментар =
}}


'''Живакът''', наричан още '''живо сребро''' е [[химичен елемент]] със символ '''Hg''' ({{lang|la|Hydrargyrum}}; {{lang|el|υδράργυρος|на=от}}) и атомен номер 80 в [[периодична система|периодичната система на елементите]].
| атомна_маса = 200,592
| атомен_радиус = 157
| атомен_радиус2 =
| ковалентен_радиус = 149
| ван_дер_Ваалс = 155
| електронна_конф = <nowiki>[</nowiki>[[Ксенон|Xe]]<nowiki>]</nowiki> 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup>
| електрони_на_ниво = 2, 8, 18, 32, 18, 2
| окс_състояния = 2, 1, -2
| оксид =
| крист_структура = хексагонална


Живакът е тежък и сребрист [[метал]], един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е [[бром]], а малко над стайна температура се втечняват и металите [[галий]] и [[цезий]] – 29,76&nbsp;°C и 28,5&nbsp;°C, респективно. Той притежава добра [[електропроводимост]], но лоша [[топлопроводимост]]. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани [[амалгама|амалгами]] с почти всички често срещани метали.
| агрегатно = течност
| плътност = 13 534
| топене_K = 234,32
| топене_C = −38,83
| кипене_K = 629,88
| кипене_C = 356,73
| моларен_обем =
| топл_изпарение = 59,11
| топл_топене = 2,295
| налягане_пара =
| налягане_пара_при =
| скорост_звук = 1451,4
| скорост_звук_при = 20° C


Твърдост по [[Скала на Моос|Моос]] – 1,5
| електроотрицателност = 2,0
| топл_капацитет = 27,983
| електропроводимост =
| елсъпротивление = 961 (при 25 °C)
| топлопроводимост = 8,30
| йон_потенциал = 1007
}}


Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.
'''Живакът''', наричан още '''живо сребро''', е [[химичен елемент]], със символ '''Hg''' (от гръцки ''hydrargyrum'') и атомен номер 80 в [[периодичната система на елементите|периодичната система на елементите]].


== Употреба ==
Живакът е тежък и сребрист [[метал]], един от двата химически елемента (и единствения метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е [[Бром]], а малко над стайна температура се втечнява и металът [[Галий]] – p.f. 302,91 K (29,76°C)''). Той притежава добра [[електропроводимост]], но лоша [[топлопроводимост]]. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани [[амалгама|амалгами]] с почти всички често срещани метали. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.
Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.


Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес.
[[Гърмящ живак]] се използва за [[капсул-детонатор]]и.


== Форма в природата ==
Твърдост по [[Скала на Моос|Моос]] – 1,5
Живакът се среща в природата главно под формата на [[минерал]]а [[цинобър]] (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от [[Испания]] и [[Словения]], а другата половина – от [[Русия]] и [[Северна Америка]]. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на [[Атмосфера на Земята|въздух]], както следва:


: <chem>HgS + O2 -> Hg + SO2</chem>
Познат е още в древността. Наименованието му е от латинското име на гръцкия бог Хермес (Меркурий). Химичното му означение Hg е от гръцкото име на живака Hydrargyrum, което на гръцки означава „водно (течно) сребро“.

След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.


== Влияние на живака върху околната среда и човека ==
== Влияние на живака върху околната среда и човека ==
Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците. Той не е опасен за здравето като първичен живак – срещащ се в термометрите. Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.
Живачните [[аерозол]]и оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.<ref name="БМЭ-3изд-ТОМ-22">{{cite book|last= Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А |first=|editor=главен ред. [[Б.В. Петровский]]|title=[[Голямата медицинска енциклопедия]] (в 30 тома)|url=|accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 22. Разтворители – Сахаров [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_22 ''(Растворители – Сахаров)'']|year=1984|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|pages= 544|chapter= Живак ''(Ртуть)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/РТУТЬ |lang=ru}}</ref> Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, [[треперене]], загуба на зрението.

== Предпазни мерки ==
Живакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.

За обезвреждане на разлят живак се използва [[сяра]]. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.


== Източници ==
Остри отравяния не може да има. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.
<references/>


== Външни препратки ==
За обезвреждане на разлят живак се използва [[сяра]]. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.
* [https://www.eea.europa.eu/bg/articles/zhivakat-postoyanna-zaplaha-za-okolnata Живакът: постоянна заплаха за околната среда и човешкото здраве] [[Европейска агенция по околна среда]]; посетен на 31 май 2019.


{{Периодична система}}
{{Периодична система}}
Ред 67: Ред 162:
[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Преходни метали]]
[[Категория:Преходни метали]]
[[Категория:Ендокринни разрушители]]

Текуща версия към 08:54, 15 февруари 2022

Живак
Живак – течен, сребрист метал
Живак – течен, сребрист метал
Течен, сребрист метал
Злато ← Живак → Талий
Cd
↑
Hg
↓
Cn
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZЖивак, Hg, 80
Група, период, блок12, 6, d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 2
CAS номер7439-97-6
Свойства на атома
Атомна маса200,592 u
Атомен радиус (изч.)150 (171) pm
Ковалентен радиус132±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс155 pm
Степен на окисление2, 1, −2
ОксидHgO (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)		2,00
Йонизационна енергияI: 1007,1 kJ/mol
II: 1810 kJ/mol
III: 3300 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетечност
Кристална структураромбоедрична
Плътност13534 kg/m3
Температура на топене234,3210 K (−38,679 °C)
Температура на кипене629,88 K (356,88 °C)
Моларен обем1,48×10-5 m3/mol
Тройна точка234,3156 K; 1,65×10-4 Pa
Критична точка1750 K; 1,72×108 Pa
Специф. топлина на топене2,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение59,11 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 315 350 393 449 523 629
Скорост на звука1451,4 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет139,5 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост1×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,961 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост8,3 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен [1]
Модул на свиваемост25 GPa
История
ОткритиеДревен Китай и Древна Индия
(≈2000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
194Hg синт. 444 г. ε 194Au
195Hg синт. 10,53 часа β+ 195Au
196Hg 0,15 % стабилен
197Hg синт. 2,67 дни ε 197Au
198Hg 10,04 % стабилен
199Hg 16,94 % стабилен
200Hg 23,14 % стабилен
201Hg 13,17 % стабилен
202Hg 29,74 % стабилен
203Hg синт. 46,612 дни β- 203Tl
204Hg 6,82 % стабилен
Живак в Общомедия

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum; от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Гърмящ живак се използва за капсул-детонатори.

Форма в природата

[редактиране | редактиране на кода]

Живакът се среща в природата главно под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от Испания и Словения, а другата половина – от Русия и Северна Америка. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на въздух, както следва:

След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.

Влияние на живака върху околната среда и човека

[редактиране | редактиране на кода]

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.[2] Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

Предпазни мерки

[редактиране | редактиране на кода]

Живакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  2. ↑ Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А. Живак (Ртуть) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 22. Разтворители – Сахаров (Растворители – Сахаров). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Живак&oldid=11306642“.