Елена Варакаджиева-Скордева: Разлика между версии
Облик
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Любинка Стоилова. ''„Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките“''. В: ''„Граници на гражданството: европейските жени между традицията и модерността“'' (съст. Красимира Даскалова, Райна Гаврилова), стр. 280–301. Издателство ЛИК, София, 2001. |
|||
* Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Найденов Геров. ''„Къщите още говорят“'', стр. 230–231. Издателство на Нов български университет, 2018. |
* Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Найденов Геров. ''„Къщите още говорят“'', стр. 230–231. Издателство на Нов български университет, 2018. |
||
Версия от 18:58, 10 юни 2019
Елена Варакаджиева-Скордева | |
български архитект | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Елена Варакаджиева-Скордева (9/22.04.1902, София – 8.06.1978, София) е български архитект. Съпруга на архитект Генчо Скордев, майка на Димитър Скордев (математик) и на Михайлина Скордева (архитект).
Завършва архитектура в Дрезден, Германия през 1925 г. Проектира и ръководи (заедно с Генчо Скордев или самостоятелно) строежите на голям брой обществени и други сгради, включително и на много туристически хижи. Сред тези сгради са например поща в Бургас, общински хали в Пловдив, Стара Загора и Сливен, кланица в Хасково, хижа „Демяница“ (в Пирин) и старите хижи „Белмекен“ (в Рила) и „Бузлуджа“ (в Стара планина).
Източници
- Любинка Стоилова. „Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките“. В: „Граници на гражданството: европейските жени между традицията и модерността“ (съст. Красимира Даскалова, Райна Гаврилова), стр. 280–301. Издателство ЛИК, София, 2001.
- Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Найденов Геров. „Къщите още говорят“, стр. 230–231. Издателство на Нов български университет, 2018.